17 пролетни мига на Малката - голяма поетеса







                                        Петя  Дубарова  25 април 1962г.  -  4 декември 1979г.

Днес, 4 декември, се навършват 30 години от смъртта на Петя Дубарова. Една знаменита поетеса, която живя само седемнадесет пролети, но постигна това, което много от нас не могат да постигнат и за 117 години.

Мир на праха й!!!

" Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането." Екл.7:1

                                                              НЕДОСЕГНАТА

                                                        Въздухът е чер като отрова,
                                                        мътен е и страшно ме души.
                                                        Вятърът - артист и стар, и ловък -
                                                        хвърля се от кестена плешив.

                                                        Бих желала в този миг да стъпвам
                                                        в пясък побелял от доброта
                                                        длани от морето да отдръпвам,
                                                        длани побелели от солта.

                                                        Искам като прах да побелея,
                                                        бяла като брезова кора,
                                                        в сенките добри да се прелея
                                                        и да бъда като тях добра.

                                                        Щом на белотата ми посегнат
                                                        нощи като прилепно ято,
                                                        да не позволя да ме досегнат
                                                        и ме изгорят като листо.

                                                        16.11.1975
                                                                                     





Кой - кой е...

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.

Друже Тито

Вицове се разказват за всички известни личности, президенти, артисти, и т.н.

Така и в Югославия по времето на Тито са се разказвали вицове за него, както и в България за бай Тошо. Обикновено такива вицове носят клише "политически", за които най-редовно вицаджиите лежаха в затвора.
И така в бивша Югославия някакъв зевзек пускал много пиперливи вицове за Тито, които стигнали и до неговите уши. Разгневен той издал заповед в срок от една седмица да открият вицаджията и да му го заведат в кабинета. Тайните служби зарязали всичко и се втурнали да търсят неизвестния шегобиец. На третия ден го открили и го завели в кабинета на югославския вожд.
След като останали сами, на Тито му хрумнало да разбере, аджаба, що за стока е този човек.
Поръчал му кафе, за да го предразположи за разговор, и решил да провери остроумието му.
- Слушай друже, ти си ме осмивал в много вицове, за което заслужаваш да те пратя в затвора. Но съм решил да ти подаря свободата, ако сега тук на място, за една минута ми съчиниш един виц, който да ме засяга, но да не съм намесен.
Вица трябвало да съдържа две взаимно изключващи се условия, което означавало, сигурен затвор за вицаджията. Той обаче, не се смутил и след като помислил половин минута отговорил следното:
- Друже Тито, твоята Йованка е бременна, но ти немаш намеса во тая работа.

Така зевзека си заслужил свободата, като обещал повече да не пуска лоши вицове за първия държавен и партиен ръководител на западната ни съседка.



ПИСМО ДО СОФТУЕРНА КОМПАНИЯ

Уважаема Софтуерна компания,
Преди около година замених продукта ГАДЖЕ 7.0 с Продукта СЪПРУГА 1.0, която автоматично и много бързо инсталира продукта ДЕТЕ 1.0, който заема ужасно много място на диска и изисква прекалено много време. За привеждането му от активно състояние в състояние на SLEEP или поне STANDBY. Обаче това, което най-много ме притеснява е, че продуктът СЪПРУГА 1.0 се самоактивира и намесва, когато отварям някои други продукти и ги блокира. Така, вече продукти като, БИРА_С_ПРИЯТЕЛИ.ГЪЛ, ФУТБОЛ_НЕДЕЛЯ.ГОЛ илиКАРТИ_СЪБОТА_ВЕЧЕР.КОЗ повече не функционират. Още по-лошо е, че често се появява вирус ТЪЩА 1.0, който тотално обърква конфигурацията ми. Дали изтриване от паметта и изключването от захранване би помогнало срещу този досадeн вирус? На фона на тези проблеми няма да ви изненада, че не успявам вече да отворя продукти като SEKS_SYBOTA_ SUTRIN.EXE и ДОСПИВАНЕ_ДО_ОБЕД.KEF. Бих искал да деинсталирам СЪПРУГА 1.0 и да инсталирам отново ГАДЖЕ 7.0, а най-добре някоя по-нова версия на продукт от серията ГАДЖЕ. Същевременно не бих искал да подлагам на риск съществуващия продукт ДЕТЕ 1.0, контактът с който (в удобно за мен време), ми харесва и доставя истинско удоволствие.
ОТГОВОР ОТ СОФТУЕРНАТА КОМПАНИЯ
Уважаеми Г-н Клиент,
Вашият проблем е често срещан сред потребителите. В ръководството за употреба Ви предупредихме (на последната страница), че минаванетоот ГАДЖЕ X.0 към СЪПРУГА 1.0 носи неочаквани рискове. Имайте предвид, че СЪПРУГА 1.0 вече не е продукт за развлечение, както е ГАДЖЕ X.0, а е Съвършенна Оперативна Система (СОС или както е по-популярна ? SOS), създадена за контрол на всички останали продукти, намиращи се в обхвата й. Вече не е възможно връщане към предишната версия ГАДЖЕ X.0. Същото важи и за вируса ТЪЩА 1.0, който (това е твърдо установено) създава проблеми със съвместимостта на всички системи. Така че деинсталирането му води и до дейнсталация на СЪПРУГА 1.0 (която е дъщеренпродукт на ТЪЩА 1.0). Ние препоръчваме да се изчакавируса ТЪЩА 1.0 да се деактивира необратимо от самосебе си. Различни потребители опитаха да инсталират ЛЮБОВНИЦА 1.0, но рисковете са значителни: ако случайно в този момент в адреса на същото устройство се автовключи СЪПРУГА 1.0 системата няма да може да го понесе безпроблемно и ще се задейства необратимо, активирайки в последствие вируситеRAZVOD.EXE и IZDRUJKA_DETE. EXE. Ако все пак стигнете до този момент и в последствие инсталирате ЛЮБОВНИЦА 2.0 никога не се опитвайте да го промените на СЪПРУГА 2.0, защото проблемите ще бъдат същите, ако не и по-големи. В този случай Ви препоръчваме ЕРГЕН 2.0 + всички налични версии на ГАДЖЕ XХХ.0. При положение, че все още не сте стигнали до такава крайна ситуация, продължавайте даексплоатирате пакета много внимателно и във всеки един момент бъдете готови да отворите файла IZVINENIYА.MP3. Ако няма ефект не Ви остава нищо друго освен да минете на значително по-скъпия GORESHTI_IZVINENIYA .AVI вкомбинация с CVETIA.JPG. Съветваме Ви допълнително да употребите и БИЖУТА.USD във всички негови най-скъпи версии, а сащо НОВИ_ДРЕХИ.BGN (но само последните версии) и ЛУКСОЗНИ_ВАКАНЦИИ_В_ЧУЖБИНА .EUR.
Спазвайте горните инструкции, забравете старите версии имодификации и вероятно ще успеете да си адаптирате личния пакет към актуалния ъпгрейд под SOS.
източник: http://furiika.blog.bg/

Къде бият парцалите

Като продължение на бисерите за Пенчо Байдерката, е известна една истинска случка със селянка от плевенските села.
Жената решила да иде на дарак в Плевен. За тези, които не знаят, по-рано се разбиваха стари парцали и от получената разбита маса се предяха и тъчаха шарените селски черги.
И така слязла женицата на плевенската гара и нарамена с големите денкове парцали, се опътила към дарака, който се намирал близо до Районното управление на Милицията.
Наближила жената и свалила денковете от гърба си. Изправила се, поогледала се, забърсала потта от челото си и попитала стоящия наблизо Пенчо, който си пушел цигарата, облегнат на един телеграфен стълб:
- Момче, да знаеш къде бият парцали тука? Казаха ми, че било тъдява, ама нещо май съм се объркала.
-Ей там бият парцали - казал Байдерката, като посочил с пръст вратата на Районното.
Жената вдигнала денковете и ги стоварила пред будката на дежурния милиционер.
-Хей стрино, какво правиш? Какви са тия чували?
-Как какви, за разбиване, дошла съм на дарак.
- Кой ти каза, че тук бият парцали? Ти си се объркала нещо.
-Е, онова момче с цигарата, дето се е подпряло на дерека - казала селянката и посочила Пенчо.
Това било съвсем достатъчно за милиционера, който и без друго имал зъб на Байдерката, задето постоянно им се подигравал и на часа го арестувал. Вкарал го в участъка и преди да започне да го "обработва", го запитал:
-Ти бе, сине майчин, защо излъга жената, че тука бият парцали? Как смееш да се подиграваш с хората? Чакай сега да ти покажа аз на теб...
-Чакай бе, другарю, тя ме пита къде бият парцали. Аз казах, че моите парцали тука ги бият, а пък нейните - където иска там да ги бие.

Юрнат ли се граовци

Юрнат ли се граовци в Европа,
Брюксел вече ряпа да яде!
Брезник първенството ще докопа
и урок на всички ще даде...

В бърдото ще вдигне златен "Хилтън",
митница и гара от стъкло,
и ще стане пограничен филтър
срещу всяко трансгранично зло...

Ще църцори чист филтрат на Запад,
а утайка ще се трупа тук,
та мухите в Българско да хапят,
забръмчат ли в западен боклук.

Братя европейци, хайде стига!
Я елате в Граово на стаж!
Само тъй "Дас БИЛД" или "Дер ШПИГЕЛ"
ще се радват на висок тираж...

Евстати Бурнаски

Пенчо Байдерката



Kakтo обещах, сега ще продължа да пиша по темите, които обявих в началото.
Моят съквартирант от студентските ми години беше от едно плевенско село и ми разказваше много случки с плевенския зевзек Пенчо Байдерката. Не зная този човек жив ли е, здрав ли е, но сега ще поместя нещо от неговия репертоар.
Пенчо Байдерката, като всеки зевзек, се задявал и със властите. Веднъж като бил на кръчма, където бая си подпийнал, си тръгнал пеша за в къщи.
Не щеш ли, му се допикало и решил да се облекчи до един дувар на някаква тиха уличка. Човещина в края на краищата. За зла врага, точно в сублимния момент минала милиционерската патрулка и го засякла. Тъй като бил известен с нелицеприятните "шегички" и вицове за милиционери, бил желан клиент на "Народната" милиция. Без да се колебаят органите на реда го арестували за нарушаване на обществения ред и го затворили в мазето на Районното управление. Но не му се разминало само с ареста, а претърпял и малка "обработка". От вида на онази във вица, че днешната милиция не бие, но снощната... мале-е-е, да не дава Господ. Та освен, че го затворили, най-порядъчно му поизтупали и дрешките на Пенчо, както се полага. На сутринта го пуснали да си ходи по живо, по здраво.
Тъй, като си бил малко "нахален", попитал защо са го били. Отговорили му, че е нарушил обществения ред, като е пикал на публично място. Е, добре, казал Байдерката и си заминал.
На другия ден, отново цъфнал в милицията точно пред дежурния охраняващ сержант.
Не стига това, ами започнал да пикае ей така, направо в гащите както си стоял. Там, където бил застанал се образувала внушителна локва от пикня. Естествено дежурния милиционер веднага го арестувал и го вкарал отново в мазето, където го очаквала познатата процедура. Още с първия удар, Пенчо се развикал:
- Чакайте, другари, какво правите, защо ме биете?
- О-о, ти не знаеш ли, ами за нарушаване на обществения ред, другарю Байдерков, пикаеш на публично място.
- Но, аз си пикая в гащите, в моите гащи си пикая, не съм го вадил, така, че нямате право. Няма никакво нарушение, аз съм си пикал в моите гащи.
Милиционерите се спогледали, размислили и се убедили, че човека има право. Той си е пикал в гащите, без да нарушава обществения ред.
На базата на тези разсъждения го освободили.

Следва:




Нека и я да окнем

Първо преди да "окна", искам да изкажа благодарност на създателя на този блог Валентин Михалев и да го поздравя за великолепната идея, която дава възможност и на нас "да окнем" като съавтори "списувачи". Аз отдавна се присъединих към блога, но все не ми остава време да напиша нещичко, въпреки че имам някои идеи. Но се намирам в странство и съм на работа, а тук се работи здраво, не като у нашенско: "Я ги лъжем, че работим, те ме лъжат, че ми плащат". Не че плащат кой знае колко, но все пак една от сравнително малките заплати, е малко по-голяма от щатната министерска в България. И така, работим, за да ни плащат и много време няма за блогове, но все пак...
На времето моят баща, беше голям зевзек /лека му пръст/. Той се спомина на 65 год. на 18 май 1977 г. Почина от сърдечен удар, но винаги когато ставаше дума за смъртта казваше, че когато тя дойде, ще се качи на тавана и ще бутне стълбата, за да не може да се качи при него смъртта. Така се шегуваше с нашата спътница в живота, за която трябва да говорим с уважение и да й отдадем заслужената почит. Смъртта е част от живота и това не бива да го забравяме.
Та в негова памет, ще преразкажа нещо чуто от него. Както знаем щопските герои от вицовете са Нане и Вуте, също не безизвестна е двойката Киркор и Гарабед. Във всеки район на България, колкото и малка да е тя, си има по един известен зевзек, за който се разказват едва ли не легенди. В Габрово е дядо Миньо-попа, в Плевен е Пенчо - байдерката и т.н.
Нашият герой, обаче, се казва Гюро, както и в разказите на Елин Пелин, още преди да се появят на бял свят Нане и Вуте. Предаден е един диалог между двама шопи - овчари, които са запладнили овцете, седнали да обядват и по между им се завързва следния разговор:
- Гюро, одил ли си море в цръкву?
- Одил съм како не!
- Е що е цръкву?
- Ами-и-и - клекнал в тръница с червена клюница.
- Не бай Гюро, това е каже щръкел, щръкел мори щръкел.
- Е що е цръква?
- Ами-и-и - с кал зидена, с кисело млеко помазена, вътре пълна с луги, има едно мамрало, държи една капистра и на капистрата огин и вика: тебе пари-мене гори, тебе пари-мене гори и кат мина покрай мене бай Гюро, всички му се поклониха, само аз и пет пари не давам, че кат го узнах с мой тояга. И що да видиш бай Гюро, всички му били род. Че кат ма фанаха: биха - тепаха, биха - тепаха. Избиха ми дванайсе хлебоядници, избиха ми едно гледало, че като укнах, преко падири , преко връй и като свалих капата у нас бай Гюро, дванайсе кола козиняк и в ръката ми един - тринайсе.

Блонд мъдрост





Две блондинки отиват в полицията по някакъв въпрос. Докато чакат едната вижда на стената табло, на което са залепени снимки на хора.
Тя спира един полицай и пита:
- Какви са тези хора?
Полицаят:
- Тези хора се издирват от полицията...
Блондинката:
- Много сте прости това полицаите... Не можахте ли да ги хванете когато идваха да ги снимате...

Инструкции за употреба

Докато си пия кафето тази сутри и си разглеждам електронната поща, попаднах на това писмо, изпратено от непознат ползвател , но в моята поща. Предполагам, че потребителя на интернет е имал доброто желание да образова съпуга ми с него, но е сбъркал адреса. И така:

Инструкция за експлоатация на жената в домашни условия:

1. Жената е капризна техника. Ето защо трябва да се полагат
специални грижи за съхранението и експлоатацията й в домашни условия.
Ако не можете да осигурите всичко необходимото – по-добре не си взимайте жена, а нещо друго…

2.Ако разходите по експлоатацията на жената започнат да превишават вашите доходи, то е повече от наложително въпросната жена да бъде заменена с по-икономичен модел!

3. В никакъв случай не се опитвайте да оправите жената собственоръчно, тъй като това може да я извади от строя завинаги!

4. Заводски дефект на всяка жена е липсата на копче за изключване на звука (някой му викат “муте”-то).

5. Изборът на жена трябва да бъде дълъг и внимателен, тъй като закупени екземпляри не се връщат!

6. Препоръчително е да се избират млади и здрави модели, тъй като те са с по-дълъг срок на годност!

7. Жените трябва да получават разнообразна храна, наситена с витамини и минерали.


8. Оптималната температура на помещението, в което се съхранява жената е около 20 градуса.

9. Жената трябва редовно да се извежда, тъй като се нуждае от движение и чист въздух.

10. За да изработите условни рефлекси у жената, трябва да постъпите както при другите домашни любимци:
за да изпълнява командите ви, отвреме-навреме й обещавайте да й купите нещо.

11. Жените, както и котките, обичат да напускат дома, но по правило - винаги се връщат!

12. Жените не търпят в къщата друг представител от своя вид и често го нападат. Този екземпляр светкавично бива нахапан и изподран, като при това съществува риск и за онзи, който го е домъкнал в къщата!

13. В никакъв случай не дразнете непозната жена, защото може да ви се ядоса и дори да ви ухапе!


14. Ако гаранционният срок е изтекъл, препоръчваме ви да я замените с такава, която по-добре ще изпълнява командите ви!

15.На свобода жените бързо подивяват.

16. При правилна експлоатацията жената ще ви служи дълги години, при това – без ремонт и без замени.


Спазвайте инструкциите за употреба и ще бъдете доволен от придобивката.

Усмихнат ден!


автор - неизвестен, източник - някъде, някой, някога в интернет и после в пощата ми:)))






Между приятели бизнесмени:
- Решил съм да намеря работа на моя син.
- Нямаш проблеми! Пращаш го при мен, получава служебен апартамент, служебна кола, почва с 1000 лв. заплата.
- Да, но искам да започне от нулата - да ходи с градския транспорт на работа, да получава 150 лв. на месец.
- О, за такова нещо хората учат по пет години.

АМИ СЕГА???

Мъка...

Даа...
Вместо да си пия ракийката с приятели, да си гледам внучетата, да си копая градинката, аз се занимавам с глупости. Мигрирам към Linux! Тези, които са го правили, ме разбират. За непосветените – чудя се какво да правя, вместо освен изброеното в началото, да си работя с добрия стар Windows и да не пускам група разгонени таралежи в гащите.
Какво му е на Windows-а?! Нищо. Работи по предвидим начин, цъкнеш тук, цъкнеш там и... готово. Бил платен. Може за някои и сега да е. Аз нямам спомен да съм купувал програма до днес. Преди „Славейков“, сега торент-тракерите – к'ъв е проблема?
Рутината също не е за пренебрегване. То, май само тя ми остана, но – нейсе. Все пак, с уиндоус-а се познаваме от преди 20-тина години, от версия 1.0! Знам му всичките номерца и няма проблеми, но 'що пък да ми е лесно и безпроблемно?
Така се започна... За сегашното ми нестабилно психосоматично състояние съществен принос има един уважаван блогър, но няма да разкрия ника му за да не се подаде и някой друг на линуксофилията. И сега, в момента, с едната ръка пиша, а с другата прескачам по форумите за някоя и друга пръска информация. Какво има по тези форуми? Всичко. Дори и такива като мен. Все пак, повечето юзъри, които са се логнали, са хлапета, упражняващи изящната си словесност, от която почти нищо не разбирам.
В един форум срещнах термина „боза“. Зарадвах се, че съм сгрешил компанията и малко ще си побъбря с нормални хора. Не би... Израза: „Бозата пак оплеска всичко!“ не означава, че въпросния форумец е разлял върху дрешките си шишенце с боза, докато е ръфал баничка. Няма такова нещо. Като за неизкушени от линукс щастливци, това се превежда: „Уиндоуса пак се прецака (бъгна, скапа, срина) и трябва да го преинсталирам!“ .
Днешното говорене на младежта за комповете, демек компютрите, е толкова различно от нашето, колкото е различен сегашния сленг „на копеле“, който имитират в една телевизия, от този, който ние използвахме на времето...
Въпреки всичко, това се незначителни тежнения на застаряващия линоксуид. Идеята софтуера, информацията и знанията да са достъпни за всички е велика и си заслужава някой и друг бял косъм в косата!
В брадата са от друго...

- - - - - -

Към евентуалните пунктуални читатели.
Моля, не бройте на колко места съм използвал кратък, вместо пълен член и обратното. За мен това е мъртво езиково правило и не го използвам упорито. Мисля, че и без него повествованието е ясно. Който го дразни, просто да не чете. Още повече – забележки по грамотността на пишещия не са приети в мрежата и не са израз на „бон тон“.

Съседа Гошо

Гошо нашият съсед,
казват бил с голям късмет.
Пие по шише ракия,
пуши всеки час кутия.
Черния му дроб така побира
по кило и канче ден след ден.
В блока всеки му завижда
вика „де такъв късмет на мен”.

И музикален си е този Гошо,
пее песни до зори,
пишел даже и поеми,
особено след две до три.
Но жена му се изнесе скоро
избяга с друг голям поет.
Мъжът ми в къщи вика,
че това било късмет.
Той вчера с Гошо се накваси,
едва си го прибрах у нас,
от снощи в коридора лази,
а Гошо пее с друг съсед.

Надрасках този стих набързо,
на пиене не мога да държа.
Ходих да си прибера мъжа от Гошо,
че моят си е без късмет,
a той ми се закани лошо,
да ми го превърне във поет.


Както се разбира стихчето е надраскано набързо и е без претенции за голяма поезия, защото не мога да пия.
Пиша ви по отрано, че в блока ни по Гергьовден започваме да празнуваме седмица преди празника.
Това е моят поздрав към всички за празниците. Не прекалявайте с пиенето особено ако имате съсед с име Гошо.
Желая ви весели празници и много усмивки. Аз изчезвам да си прибирам мъжа.
Ако оцелея ще ви пиша.

Писмо до син

Скъпи ми синко,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.

Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.

Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.


Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.

Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.

Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.

Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук

С обич, Мама


Писмото намерих тук:
http://smiah.net/?page=jokes&action=more&key=226&r=cGFnZT1qb2tlcw==


Желая ви усмихнат и слънчев ден!

Женски спор на паркинга



Войната не е отговор:)

Семейното шоу

на Pin4e - Павлина Йосева

Моят вуйчо - адвокат
е играл в "Стани богат".
Бе на крачка от успеха,
но паричките му взеха.

А пък баба ми Маринка,
с Къци даже има снимка.
Колелото на късмета,
тя на пух и прах помете

и дойде с миксер в къщи.
Татко яко се намръщи...
Кресна:"Бързо позвъни
на Семейните войни!"

Там ще вземем сто награди
шейкър, тостер, изненади...
Даже с повече късмет
и пари за... сладолед!!!

А пък леля все звъни:
"Ало! "Бързите пари...!"
Но изобщо не разбрала,
на кого ли е звъняла...

Дядо каза:"Стига!Спрете...
Телефони не въртете!
Че след сметката жестока,
утре ще ни спрат и тока."

А пък мама ни контрира:
"Най-добре да пием бира!
Етикетче... отлепете -
мерцедесчето грабнете!"

Аз се смея с тях. И патя,
доста лошо. Драматично.
Мисля, скоро да ги пратя
там...Във "Искрено и лично".

Родопски хумор

Да се посмеем заедно с автентичен Родопски хумор.Весел ден и повече усмивки на всички приятели.Нека направим това място желано кътче за всички нас.


Начало


април 21 2009, вторник начало на блога

Блогът принадлежи на група българки и българи решили да преборят трудностите с усмивка и чуство за хумор.

Събраното в блога е от душа и с усмивка ;)