17 пролетни мига на Малката - голяма поетеса







                                        Петя  Дубарова  25 април 1962г.  -  4 декември 1979г.

Днес, 4 декември, се навършват 30 години от смъртта на Петя Дубарова. Една знаменита поетеса, която живя само седемнадесет пролети, но постигна това, което много от нас не могат да постигнат и за 117 години.

Мир на праха й!!!

" Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането." Екл.7:1

                                                              НЕДОСЕГНАТА

                                                        Въздухът е чер като отрова,
                                                        мътен е и страшно ме души.
                                                        Вятърът - артист и стар, и ловък -
                                                        хвърля се от кестена плешив.

                                                        Бих желала в този миг да стъпвам
                                                        в пясък побелял от доброта
                                                        длани от морето да отдръпвам,
                                                        длани побелели от солта.

                                                        Искам като прах да побелея,
                                                        бяла като брезова кора,
                                                        в сенките добри да се прелея
                                                        и да бъда като тях добра.

                                                        Щом на белотата ми посегнат
                                                        нощи като прилепно ято,
                                                        да не позволя да ме досегнат
                                                        и ме изгорят като листо.

                                                        16.11.1975
                                                                                     





Кой - кой е...

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.