17 пролетни мига на Малката - голяма поетеса







                                        Петя  Дубарова  25 април 1962г.  -  4 декември 1979г.

Днес, 4 декември, се навършват 30 години от смъртта на Петя Дубарова. Една знаменита поетеса, която живя само седемнадесет пролети, но постигна това, което много от нас не могат да постигнат и за 117 години.

Мир на праха й!!!

" Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането." Екл.7:1

                                                              НЕДОСЕГНАТА

                                                        Въздухът е чер като отрова,
                                                        мътен е и страшно ме души.
                                                        Вятърът - артист и стар, и ловък -
                                                        хвърля се от кестена плешив.

                                                        Бих желала в този миг да стъпвам
                                                        в пясък побелял от доброта
                                                        длани от морето да отдръпвам,
                                                        длани побелели от солта.

                                                        Искам като прах да побелея,
                                                        бяла като брезова кора,
                                                        в сенките добри да се прелея
                                                        и да бъда като тях добра.

                                                        Щом на белотата ми посегнат
                                                        нощи като прилепно ято,
                                                        да не позволя да ме досегнат
                                                        и ме изгорят като листо.

                                                        16.11.1975
                                                                                     





1 коментара:

Валентин Михалев каза...


Прекрасни стихове...



Публикуване на коментар