Юрнат ли се граовци

Юрнат ли се граовци в Европа,
Брюксел вече ряпа да яде!
Брезник първенството ще докопа
и урок на всички ще даде...

В бърдото ще вдигне златен "Хилтън",
митница и гара от стъкло,
и ще стане пограничен филтър
срещу всяко трансгранично зло...

Ще църцори чист филтрат на Запад,
а утайка ще се трупа тук,
та мухите в Българско да хапят,
забръмчат ли в западен боклук.

Братя европейци, хайде стига!
Я елате в Граово на стаж!
Само тъй "Дас БИЛД" или "Дер ШПИГЕЛ"
ще се радват на висок тираж...

Евстати Бурнаски

Пенчо Байдерката



Kakтo обещах, сега ще продължа да пиша по темите, които обявих в началото.
Моят съквартирант от студентските ми години беше от едно плевенско село и ми разказваше много случки с плевенския зевзек Пенчо Байдерката. Не зная този човек жив ли е, здрав ли е, но сега ще поместя нещо от неговия репертоар.
Пенчо Байдерката, като всеки зевзек, се задявал и със властите. Веднъж като бил на кръчма, където бая си подпийнал, си тръгнал пеша за в къщи.
Не щеш ли, му се допикало и решил да се облекчи до един дувар на някаква тиха уличка. Човещина в края на краищата. За зла врага, точно в сублимния момент минала милиционерската патрулка и го засякла. Тъй като бил известен с нелицеприятните "шегички" и вицове за милиционери, бил желан клиент на "Народната" милиция. Без да се колебаят органите на реда го арестували за нарушаване на обществения ред и го затворили в мазето на Районното управление. Но не му се разминало само с ареста, а претърпял и малка "обработка". От вида на онази във вица, че днешната милиция не бие, но снощната... мале-е-е, да не дава Господ. Та освен, че го затворили, най-порядъчно му поизтупали и дрешките на Пенчо, както се полага. На сутринта го пуснали да си ходи по живо, по здраво.
Тъй, като си бил малко "нахален", попитал защо са го били. Отговорили му, че е нарушил обществения ред, като е пикал на публично място. Е, добре, казал Байдерката и си заминал.
На другия ден, отново цъфнал в милицията точно пред дежурния охраняващ сержант.
Не стига това, ами започнал да пикае ей така, направо в гащите както си стоял. Там, където бил застанал се образувала внушителна локва от пикня. Естествено дежурния милиционер веднага го арестувал и го вкарал отново в мазето, където го очаквала познатата процедура. Още с първия удар, Пенчо се развикал:
- Чакайте, другари, какво правите, защо ме биете?
- О-о, ти не знаеш ли, ами за нарушаване на обществения ред, другарю Байдерков, пикаеш на публично място.
- Но, аз си пикая в гащите, в моите гащи си пикая, не съм го вадил, така, че нямате право. Няма никакво нарушение, аз съм си пикал в моите гащи.
Милиционерите се спогледали, размислили и се убедили, че човека има право. Той си е пикал в гащите, без да нарушава обществения ред.
На базата на тези разсъждения го освободили.

Следва:




Нека и я да окнем

Първо преди да "окна", искам да изкажа благодарност на създателя на този блог Валентин Михалев и да го поздравя за великолепната идея, която дава възможност и на нас "да окнем" като съавтори "списувачи". Аз отдавна се присъединих към блога, но все не ми остава време да напиша нещичко, въпреки че имам някои идеи. Но се намирам в странство и съм на работа, а тук се работи здраво, не като у нашенско: "Я ги лъжем, че работим, те ме лъжат, че ми плащат". Не че плащат кой знае колко, но все пак една от сравнително малките заплати, е малко по-голяма от щатната министерска в България. И така, работим, за да ни плащат и много време няма за блогове, но все пак...
На времето моят баща, беше голям зевзек /лека му пръст/. Той се спомина на 65 год. на 18 май 1977 г. Почина от сърдечен удар, но винаги когато ставаше дума за смъртта казваше, че когато тя дойде, ще се качи на тавана и ще бутне стълбата, за да не може да се качи при него смъртта. Така се шегуваше с нашата спътница в живота, за която трябва да говорим с уважение и да й отдадем заслужената почит. Смъртта е част от живота и това не бива да го забравяме.
Та в негова памет, ще преразкажа нещо чуто от него. Както знаем щопските герои от вицовете са Нане и Вуте, също не безизвестна е двойката Киркор и Гарабед. Във всеки район на България, колкото и малка да е тя, си има по един известен зевзек, за който се разказват едва ли не легенди. В Габрово е дядо Миньо-попа, в Плевен е Пенчо - байдерката и т.н.
Нашият герой, обаче, се казва Гюро, както и в разказите на Елин Пелин, още преди да се появят на бял свят Нане и Вуте. Предаден е един диалог между двама шопи - овчари, които са запладнили овцете, седнали да обядват и по между им се завързва следния разговор:
- Гюро, одил ли си море в цръкву?
- Одил съм како не!
- Е що е цръкву?
- Ами-и-и - клекнал в тръница с червена клюница.
- Не бай Гюро, това е каже щръкел, щръкел мори щръкел.
- Е що е цръква?
- Ами-и-и - с кал зидена, с кисело млеко помазена, вътре пълна с луги, има едно мамрало, държи една капистра и на капистрата огин и вика: тебе пари-мене гори, тебе пари-мене гори и кат мина покрай мене бай Гюро, всички му се поклониха, само аз и пет пари не давам, че кат го узнах с мой тояга. И що да видиш бай Гюро, всички му били род. Че кат ма фанаха: биха - тепаха, биха - тепаха. Избиха ми дванайсе хлебоядници, избиха ми едно гледало, че като укнах, преко падири , преко връй и като свалих капата у нас бай Гюро, дванайсе кола козиняк и в ръката ми един - тринайсе.

Блонд мъдрост





Две блондинки отиват в полицията по някакъв въпрос. Докато чакат едната вижда на стената табло, на което са залепени снимки на хора.
Тя спира един полицай и пита:
- Какви са тези хора?
Полицаят:
- Тези хора се издирват от полицията...
Блондинката:
- Много сте прости това полицаите... Не можахте ли да ги хванете когато идваха да ги снимате...

Инструкции за употреба

Докато си пия кафето тази сутри и си разглеждам електронната поща, попаднах на това писмо, изпратено от непознат ползвател , но в моята поща. Предполагам, че потребителя на интернет е имал доброто желание да образова съпуга ми с него, но е сбъркал адреса. И така:

Инструкция за експлоатация на жената в домашни условия:

1. Жената е капризна техника. Ето защо трябва да се полагат
специални грижи за съхранението и експлоатацията й в домашни условия.
Ако не можете да осигурите всичко необходимото – по-добре не си взимайте жена, а нещо друго…

2.Ако разходите по експлоатацията на жената започнат да превишават вашите доходи, то е повече от наложително въпросната жена да бъде заменена с по-икономичен модел!

3. В никакъв случай не се опитвайте да оправите жената собственоръчно, тъй като това може да я извади от строя завинаги!

4. Заводски дефект на всяка жена е липсата на копче за изключване на звука (някой му викат “муте”-то).

5. Изборът на жена трябва да бъде дълъг и внимателен, тъй като закупени екземпляри не се връщат!

6. Препоръчително е да се избират млади и здрави модели, тъй като те са с по-дълъг срок на годност!

7. Жените трябва да получават разнообразна храна, наситена с витамини и минерали.


8. Оптималната температура на помещението, в което се съхранява жената е около 20 градуса.

9. Жената трябва редовно да се извежда, тъй като се нуждае от движение и чист въздух.

10. За да изработите условни рефлекси у жената, трябва да постъпите както при другите домашни любимци:
за да изпълнява командите ви, отвреме-навреме й обещавайте да й купите нещо.

11. Жените, както и котките, обичат да напускат дома, но по правило - винаги се връщат!

12. Жените не търпят в къщата друг представител от своя вид и често го нападат. Този екземпляр светкавично бива нахапан и изподран, като при това съществува риск и за онзи, който го е домъкнал в къщата!

13. В никакъв случай не дразнете непозната жена, защото може да ви се ядоса и дори да ви ухапе!


14. Ако гаранционният срок е изтекъл, препоръчваме ви да я замените с такава, която по-добре ще изпълнява командите ви!

15.На свобода жените бързо подивяват.

16. При правилна експлоатацията жената ще ви служи дълги години, при това – без ремонт и без замени.


Спазвайте инструкциите за употреба и ще бъдете доволен от придобивката.

Усмихнат ден!


автор - неизвестен, източник - някъде, някой, някога в интернет и после в пощата ми:)))






Между приятели бизнесмени:
- Решил съм да намеря работа на моя син.
- Нямаш проблеми! Пращаш го при мен, получава служебен апартамент, служебна кола, почва с 1000 лв. заплата.
- Да, но искам да започне от нулата - да ходи с градския транспорт на работа, да получава 150 лв. на месец.
- О, за такова нещо хората учат по пет години.

АМИ СЕГА???