Като продължение на бисерите за Пенчо Байдерката, е известна една истинска случка със селянка от плевенските села.
Жената решила да иде на дарак в Плевен. За тези, които не знаят, по-рано се разбиваха стари парцали и от получената разбита маса се предяха и тъчаха шарените селски черги.
И така слязла женицата на плевенската гара и нарамена с големите денкове парцали, се опътила към дарака, който се намирал близо до Районното управление на Милицията.
Наближила жената и свалила денковете от гърба си. Изправила се, поогледала се, забърсала потта от челото си и попитала стоящия наблизо Пенчо, който си пушел цигарата, облегнат на един телеграфен стълб:
- Момче, да знаеш къде бият парцали тука? Казаха ми, че било тъдява, ама нещо май съм се объркала.
-Ей там бият парцали - казал Байдерката, като посочил с пръст вратата на Районното.
Жената вдигнала денковете и ги стоварила пред будката на дежурния милиционер.
-Хей стрино, какво правиш? Какви са тия чували?
-Как какви, за разбиване, дошла съм на дарак.
- Кой ти каза, че тук бият парцали? Ти си се объркала нещо.
-Е, онова момче с цигарата, дето се е подпряло на дерека - казала селянката и посочила Пенчо.
Това било съвсем достатъчно за милиционера, който и без друго имал зъб на Байдерката, задето постоянно им се подигравал и на часа го арестувал. Вкарал го в участъка и преди да започне да го "обработва", го запитал:
-Ти бе, сине майчин, защо излъга жената, че тука бият парцали? Как смееш да се подиграваш с хората? Чакай сега да ти покажа аз на теб...
-Чакай бе, другарю, тя ме пита къде бият парцали. Аз казах, че моите парцали тука ги бият, а пък нейните - където иска там да ги бие.