Нека и я да окнем

Първо преди да "окна", искам да изкажа благодарност на създателя на този блог Валентин Михалев и да го поздравя за великолепната идея, която дава възможност и на нас "да окнем" като съавтори "списувачи". Аз отдавна се присъединих към блога, но все не ми остава време да напиша нещичко, въпреки че имам някои идеи. Но се намирам в странство и съм на работа, а тук се работи здраво, не като у нашенско: "Я ги лъжем, че работим, те ме лъжат, че ми плащат". Не че плащат кой знае колко, но все пак една от сравнително малките заплати, е малко по-голяма от щатната министерска в България. И така, работим, за да ни плащат и много време няма за блогове, но все пак...
На времето моят баща, беше голям зевзек /лека му пръст/. Той се спомина на 65 год. на 18 май 1977 г. Почина от сърдечен удар, но винаги когато ставаше дума за смъртта казваше, че когато тя дойде, ще се качи на тавана и ще бутне стълбата, за да не може да се качи при него смъртта. Така се шегуваше с нашата спътница в живота, за която трябва да говорим с уважение и да й отдадем заслужената почит. Смъртта е част от живота и това не бива да го забравяме.
Та в негова памет, ще преразкажа нещо чуто от него. Както знаем щопските герои от вицовете са Нане и Вуте, също не безизвестна е двойката Киркор и Гарабед. Във всеки район на България, колкото и малка да е тя, си има по един известен зевзек, за който се разказват едва ли не легенди. В Габрово е дядо Миньо-попа, в Плевен е Пенчо - байдерката и т.н.
Нашият герой, обаче, се казва Гюро, както и в разказите на Елин Пелин, още преди да се появят на бял свят Нане и Вуте. Предаден е един диалог между двама шопи - овчари, които са запладнили овцете, седнали да обядват и по между им се завързва следния разговор:
- Гюро, одил ли си море в цръкву?
- Одил съм како не!
- Е що е цръкву?
- Ами-и-и - клекнал в тръница с червена клюница.
- Не бай Гюро, това е каже щръкел, щръкел мори щръкел.
- Е що е цръква?
- Ами-и-и - с кал зидена, с кисело млеко помазена, вътре пълна с луги, има едно мамрало, държи една капистра и на капистрата огин и вика: тебе пари-мене гори, тебе пари-мене гори и кат мина покрай мене бай Гюро, всички му се поклониха, само аз и пет пари не давам, че кат го узнах с мой тояга. И що да видиш бай Гюро, всички му били род. Че кат ма фанаха: биха - тепаха, биха - тепаха. Избиха ми дванайсе хлебоядници, избиха ми едно гледало, че като укнах, преко падири , преко връй и като свалих капата у нас бай Гюро, дванайсе кола козиняк и в ръката ми един - тринайсе.

3 коментара:

Денисса каза...


Страхотна история... Че и разказите на Чудомир точно сега препрочитах и наистина се разсмях! :)

Иван Христов каза...


Благодаря за коментара Денисса! Уникалния народен фолклор е нещо много специално и неповторимо. Трябва да съумеем да го съхраним за идните поколения. Именно заради това идеята на В.Михалев заслужава адмирации.
Поздрави!

get coupons from my bebe blog каза...


hi nice blog i hope you will follow my blogs to. thanks o and i have the best coffee took me 8 years to get it right.



Публикуване на коментар